Преплитане

Джена Шоуолтър


Първа глава

Гробище.Не,не,не,не!Как се беше озовал тук?

Очевидно,носейки iPod докато опознава нов град,е било грешка.Особено тъй като Кросроудс,Оклахома, най-вероятно столица на градинския гном и определено ад на земята,беше толкова малък,че на практика беше несъществуващ.
Ако само беше оставил наното в Д и М ранчо,къща на половина път за своенравни тийнейджъри,където той живееше сега.Но той не беше.Той искаше спокойствие,само малко спокойствие.И сега ще трябва да плаща цената.
„Това е ужасно,”той промърмори,сваляйки слушалките от ушите си и пъхайки блестящото зелено развлечение в раницата си.Той беше на 16,но понякога имаше чувството,че е бил тук завинаги и всеки ден е бил по-ужасен от предния.За съжаление,днес не беше изключение.
Веднага същите хора,които той се опитваше да отблъсне със толкова-силна-ушите-ти-кървят музика на Life Of Agony,закрещяха за вниманието му.
Най-накрая!-Джулиан каза от главата му.-Крещя ти да се обърнеш от сякаш цяла вечност.
Е,трябваше да викаш по-силно.Не съм искал да започвам война с немъртвите днес.-Както говореше,Хейдън Стоун-познат като Ейдън,защото като дете очевидно не е можел да произнася собственото си име-отстъпи назад,махайки крака си от собствеността на гробището.Но беше прекалено късно.В далечината,пред надгробен камък,земята вече се тресеше,пропукваше.
Не ме обвинявай-Джулиан отговори.-Илая трябваше да предвиди това.
Хей,-втори глас каза.Той,също,дойде от главата на Ейдън.-И мен не обвинявай.През повечето време,аз само знам кога някой ще умре.
Въздишайки,Ейдън пусна раницата си,наведе се и издърпа камите,които криеше в ботушите си.Ако някога беше хванат с тях,щеше да бъде хвърлен обратно в поправителното,където побоищата изригваха толкова редовно,колкото обяда се сервира и да изградиш добро приятелство беше толкова невъзможно,колкото да избягаш.Вътре в себе си,обаче,той знаеше,че да ги носи,си струваше риска.Винаги си струваше риска.
Добре.Вината е моя,-Джулиан измърмори.-Не е сякаш мога да го спра обаче.
Това беше истина.Мъртвите трябваше само да го усетят,за да се събудят.Което,като например сега,обикновено включваше Ейдън да стъпи без да иска на тяхна земя.Някой го усещаха по-бързо от други,но те всички постепенно се надигаха.
Не се тревожи.Били сме в по-лоши ситуации.-повече от това да си беше оставил айпода в къщи,той се замисли,трябваше да обръща внимание на света около него.Беше проучил карта на града,все пак,и знаеше кои места да избягва.Но докато музиката пулсираше,той забрави за обикалящото го.Той веднага се освободи,понеже изглежда беше сам.
Надгробния камък започна да трещи.
Джулиан въздъхна,също като Ейдън.-Знам,че сме се справяли и с по-лошо.Но аз също причинявам тези по-лоши ситуации.
Прекрасно.Жалко парти.-Третият ядосан глас принадлежеше на жена,която също имаше отлично истинско място в главата му.Ейдън беше само изненадан,че другия му ”гост”-както той понякога мислеше за душите затворени в него-не говореха с неговия глас също.Мир и тишина не бяха неща,които някой от тях разбираше.-Може ли да запазим веселбата за по-късно,момчета,и да убием зомбито преди да излезе изцяло,придобие обноските си и ни срита общия задник?
Да,Ийв,-Ейдън,Джулиан и Илая каза заедно.Така беше винаги.Той и другите три момчета ще се заядат и Ийв ще се намеси,застрашителна фигура на майка без пръст,с който да сочи,но все пак застрашителна фигура на майка.
Ако само това майчинство беше достатъчно,за да оправи ситуацията този път.
Просто се нуждая всеки да млъкне,-той каза-Разбрахме ли се?Моля.
Имаше мънкане.И това беше най-тихото,което може да се очаква.
Той се помъчи да се съсредоточи.Няколко метра нататък,надгробният камък се разтресе напред и назад преди да падне на земята и да се разбие.Дъжд беше паднал тази сутрин и капки се разпръснаха във всички посоки.Шепи мръсотия скоро се присъединиха,летейки през въздуха,когато отвратителна сива ръка си проби път.
Златиста светлина се разля от небето,подчертавайки тинестата кожа,гниещия мускул…дори червеите,плъзгащи се около подутите стави на пръстите.
Нов.Супер.Стомаха на Ейдън се преобърна.Може и да повърне,когато това свършеше.Или по време на него.
Ще го опечем този глупак!Лошо ли е,че съм разгорещен в момента?
И ето го Калеб,глас номер четири.Ако имаше собствено тяло,Калеб щеше да е момчето,което прави снимки на момичетата в съблекалните им,докато се крие в сенките.
Докато Ейдън гледаше,чакащ за подходящия момент да нападне,втора тинеста ръка се присъедини към първата,и двете напъвайки се да изкарат гниещото тяло от земята.Той сканира мястото наоколо.Той стоеше на цементиран път,високо на хълм,гъсти дървета,помагащи да се образува път и да блокират любопитните очи.За щастие,високата трева и надгробните камъни изглеждаха отдалечени.Отвъд имаше път,където няколко коли минаваха,двигателите им бръмчаха меко.Дори ако шофьорите бяха любопитни и се проваляха да задържат вниманието си на пътя,те няма да могат да видят какво се случва отдолу.
Можеш да го направиш-той си каза.-Можеш.Правил си го и преди.Освен това,момичетата харесват белези.-той се надяваше.Имаше много,с които да се фука.
Сега или никога.-Убеден,той нападна напред.Щеше да бяга,но не бързаше да издрънчи звънеца за начало.Освен това,тези сблъсъци винаги завършваха по един и същ начин без значение последователността на събитията:Ейдън насинен и пречупен,отвратен от инфекцията,която слюнката на труповете му причинява.Той потрепери,от сега представяйки си жълти зъби щраквайки и захапвайки го.
Обикновено битката продължаваше само няколко минути.Но ако някой реши да посети любим през това време…Каквото и да ставаше,той не можеше да бъде видян.Хората ще предположат,че е крадец на гробове или осквернител на тела.Ще бъде захвърлен в какъвто там наказателен център това подобие на град предложеше.Ще му бъде лепнато името на лош нарушител,точно както във всеки град,в който е живял досега.
Щеше да е приятно ако небето се затъмни и завали дъжд отново,предпазвайки го,но Ейдън знаеше,че няма такъв късмет.Никога е нямал.
Да.Трябваше да внимавам повече къде отивам.-За него,разхождане около гробище беше образец на глупостта.Една стъпка на такава земя,като днес,и нещо мъртво ще се събуди,гладно за човешка плът.
Всичко,което искаше беше изолирано място да почине.Е,доколкото изолирано може да е с четирима човека,живеещи в главата ти.
Говорейки за глави,една надничаше през дупката,въртейки се наляво-надясно.Едното око беше завъртяно,бялото беше премрежено от червено,докато другото го нямаше,показвайки мускула отдолу.Големи парчета от коса липсваха.Бузите бяха изпити,а носа се държеше едва-едва.
Жлъчка изгори стомаха на Ейдън, заплашвайки да се удвои.Пръстите му се свиха около дръжките на остриетата му и той най-накрая забърза стъпките си.Почти…там…Това измършавяло лице подуши въздуха,очевидно харесвайки какво надушва.Токсична черна слюнка започна да се отделя от устата му и борбата му за свобода се увеличи.Рамена се появиха.Туловище бързо последва.
Яке и блуза висяха като чували,скъсани и мръсни.Мъж,тогава.Това правеше това,което трябваше да направи по-лесно.Понякога.
Едно коляно се изстреля на земята,две.
По-близо…по-близо…Отново,той увеличи крачка.
Ейдън го достигна точно,когато се надигна на пълна височина,малко над шест фута,което ги поставяше на еднаква височина.Сърцето му заблъска в гърдите му,обезумяло барабанене.Дишането нарани дробовете му,попари гърлото му.Повече от година беше минало,откакто беше правил това за последно,и последният път беше най-ужасен.Имаше нужда от 18 шева,носи гипс на кака си цял месец,прекара седмица на лекарства и дари принудително кръв на всеки труп в гробището Роуз Хил.
Не и този път-каза си той.
Гладно ръмжене излезе от опропастените устни на съществото.
Виж какво си имам.-Ейдън вдигна острието си и среброто блесна на светлината.-Красиво,нали?Какво ще кажеш за близък оглед,хм?-Рамо учудващо здраво,той се протегна и нападна към врата.За да убиеш труп-завинаги-главата трябваше да бъде премахната.Но точно преди контакт,трупът придоби маниерите си,точно както Ийв се беше опасявала,и се отдръпна.Инстинктите за оцеляване бяха нещо,което никога не умираше,очевидно.Ножът на Ейдън премина през празен въздух,моментално завъртайки го.
Кокалест юмрук го бутна на земята и скоро той осъзна,че яде пръст.Твърдо тегло моментално скочи върху него,смачквайки дробовете му.Пръсти хванаха китките му и стиснаха и той не успя да задържи остриетата си.За щастие-или не-тези пръсти бяха противно мокри и не можеха да го задържат мирен.
Не,бяха зъбите във врата му,които го задържаха,хапейки артерията му,мокър език смучеше.За една болезнена секунда,той беше прекалено зашеметен,за да помръдне,изгаряше,умираше,събуждаше се,гореше още.После се фокусира-победи,трябваше да победи-и използва лакътя си,за да счупи ребрата на звяра.
Не помръдна.
Разбира се,придружителите му просто трябваше да коментират.
Уоу.Май не си тренирал скоро или какво?-Каза Калеб.
Съборен от разпадащи се крайници.-Джулиан се подигра-Трябва да си засрамен.
Искаш да си вечеря ли?-Илая добави.
Момчета-той се озъби,борбата му се увеличи.Успя да се претърколи на гърба си.-Моля ви.Аз се бия тук.
Не бих нарекъл това точно биене- Калеб отбеляза.-По-скоро пляскане като момиче.
Хей!Аз съм изключение.
Съжалявам,Ийв.
Не се тревожи.Ще се справя с това.
Предполагам,че ще видим,-каза Илая мрачно.
Ейдън се опита да стисне врата на съществото,но то продължи да се движи,продължи да се дърпа от хватката му.-Бъди мирен,-той заповяда като го удари по бузата с такава сила,че каквото беше останало от мозъка му,се пръсна,но това не го отслаби.Всъщност,действието може и да беше го засилило.Ейдън трябваше да закотви и двете му ръце срещу челюстта му,за да предотврати второ захапване.
Ти,по-добре от всеки,знаеш,че няма да умра по този начин-Думите излязоха между прекъснатите му дихания.
Преди около 6 месеца,Илая му предвеща смъртта.Те не знаеха кога ще се случи,само че ще се случи.И няма да е в гробище и убиецът му няма да е труп.Не,той ще умре на усамотена улица,нож в сърцето му,острието режеше органа всеки път,когато биеше,докато животът напълно го напусне.
Ужасното предсказание беше дошло същия ден,в който му беше казано,че ще бъде пратен в ранчото ДиМ веднага щом се освободи място.Може би това трябваше да го задържи от местенето тук.Но…
По същото време,той започна да има видение на тъмнокосо момиче.За говорене и смеене с нея…за целувки.Никога преди това Илая не беше предричал нищо друго освен смърт,така че Ейдън беше шокиран да знае-или по-скоро,да се надява-че момичето някой ден ще влезе в живота му.Шокиран,но развълнуван.Искаше да я срещне на живо.Беше отчаян да я срещне,всъщност.Дори и да означаваше да дойде в града,в който ще умре.
Смърт,която ще се случи много скоро,знаеше.Във видението,той не изглеждаше много по-стар,отколкото беше сега.Имаше време да скърби за смъртта си,обаче, и имаше дори време да приеме съдбата си.Понякога,като сега,част от него дори я очакваше.Това не означаваше,че ще легне и вземе това,което мъртвите искаха да сервира.
Нещо удари бузата му и той премигна,за да се фокусира.Не успявайки да доближи жълтите си зъби,трупът сега го драскаше,нокти впиващи се надълбоко.Това е което получава,заради още нещо,което го разсея.
Ще успееш?Наистина?Е,докажи го,-Джулиан каза,предизвикателството най-вероятно означаваше да го засили.
Ръмжейки,Ейдън се пресегна за едно от падналите му остриета.Точно когато трупът се освободи,той нападна.Острието се плъзна през кокал…и заседна.Безполезно.
Нямаше време да се паникьосва.Гладен и очевидно в болка,неговият опонент се опита да го захапе отново.
Ейдън удари отново.Имаше ръмжене,още едно изтракване на зъби и струя от тази гъста,черна слюнка падна от устата на трупа върху бузата му,причинявайки на кожата му,пращене.Той се пребори,прилошавайки му от зловонната миризма.
Когато дълъг мокър език се показа,преминавайки на милиметри от лицето на Ейдън,той пак грабна трупа за челюстта,парирайки го,докато се протегна за другия си нож.Само секунди след като пръстите му хванаха дръжката,той започна да реже врата му.
Счупване.
Най-накрая,главата се отдели от тялото и се строполи на земята.Костите и изподраните дрехи,обаче,паднаха върху него.Правейки гримаса,той ги избута и пропълзя на чисто място с трева.
Ето.Доказано.-Той,също,се сгърчи.
Това е нашето момче,-Калеб каза гордо.
Да,но сега не е времето за почивка-Ийв добави и беше права.
Знам.-Той трябваше да разчисти кашата или някой щеше да попадне на осквернени останки.Репортери ще наобиколят мястото като мухи,молейки целия град да им помогне да намерят злия извратен виновник.Плюс,другите щяха да се надигнат независимо дали той останеше или не.Той трябваше да е готов за тях.Но докато лежеше там,примигвайки към небето,наранен,слънцето го погледна,просмуквайки и последните му сили.
До края на деня,отровната слюнка щеше да си е пробила път към системата му и щеше да е присвит над тоалетна,корнфлейксът-нищо освен избледнял спомен.Щеше да се поти обилно от треска,щеше да се тресе неконтролируемо и моли за смърт. Тук,сега,обаче,имаше момент почивка.Беше това,което търсеше цял ден.
Захващай се за работа,скъпи-Ийв бързаше.
Ще го направя,обещавам.След минута.-Ейдън не знаеше истинската си майка,родителите му са се отказали от него,когато е бил на 3,така че харесваше-понякога-че Ийв се опитва да влезе в такава роля.Всъщност,той я обичаше за това.Наистина.Той обичаше и четирите души,всъщност.Дори Джулиан,говорещият с трупове.Но всяко друго дете по света можеше да се махне от семейството си за малко „свое” време.Те можеха да правят неща,които други 16-годишни момчета правеха.Неща като…е,неща.Можеха да се срещат и присъстват в училище и играят спортове.Да се забавляват.
Не Ейдън.Никога Ейдън.
Каквото и да правеше,където и да отидеше,той имаше публика.Публика,която обичаше да коментира и критикува и предлага съвети.Следващия път направи това.Следващия път направи онова.Идиот,не трябваше да правиш това.
Имаха добри намерения,той знаеше това,но Ейдън не беше целувал момиче все още.И не,красивата брюнетка от виденията на Илая не се брояха.Без значение колко реални тези видения изглеждаха.Но Господи,кога щеше да пристигне тя?Щеше ли?
Едва вчера той беше получил още едно видение с нея.Те стояха в гора,луната висока и златна.Тя се хвърли около него и го прегърна силно,топлият й дъх погали врата му.
Ще те защитя.-тя каза-Винаги ще те защитавам.
„От какво?”той се чудеше оттогава.”Не и трупове,очевидно.”
Той си пое дъх,после направи гримаса.Здравей,миризливко.Миризмата на гнило изглеждаше по-лепкава от вътрешността на носа му.Най-вероятно беше.Ще трябва да се изтърка с гъба Брило от главата до петите.
Той пусна камата,която все още държеше и изтри ръцете си в дънките,оставяйки следи от това отровно ако.-Какъв живот,а?
Ако искаш да си точен,това наистина не е наша вина-Джулиан каза,очевидно не искаше вече да поеме вината.-Ти си този,който ни абсорбира в този дебел твой мозък.
Ейдън присви зъби.Изглежда,че получаваше подобен коментар хиляди пъти на ден.-Казах ти.Не съм ви абсорбирал.
Направи нещо,защото ние със сигурност не получихме собствени тела.Неее.Ние се озовахме с твоето.И никакъв контролен бутон!
За твоя информация,аз бях роден с вас вече плувайки в ума ми.-Или поне така мислеше.Те винаги са или с него.-Не е сякаш мога да спра това,което се случва.Дори вие не знаете.
Поне веднъж щеше да хареса кратко спокойствие.Никакви гласове в главата му,никакви мъртви да стават,за да го изядат-или някое от другите свръхестествени неща,които той трябваше да се справя всеки ден.
Неща като Джулиан събужда мъртвите или Илая предсказва смъртта на някой,който мине покрай него.Неща като Ийв да о запраща в миналото в по-млада негова версия.Едно грешно действие,една грешна дума и ще промени бъдещето си.Не винаги към по-добро.Неща като Калеб принуждавайки го да притежава тялото на някого другиго само с едно докосване.
Само една от тези способности щеше да го различава.Но всичките четири?Той беше в различна стратосфера.Нещо,което никой,особено момчетата от ранчото,му позволиха да забрави.
Но въпреки факта,че той не се разбираше с тях,не беше готов да бъде изпратен на далеч толкова скоро.
Дан Рийвс,човекът,който поддържаше ДиМ,не беше лош човек.Беше бивш про-футболист,който се беше отказал от играта,заради нараняване на гърба,но не беше се отказал от дисциплинирания,по-правилата начин на живот.Ейдън харесваше Дан,дори Дан да не можеше да разбере какво да имаш гласове в главата,бъбрейки и виейки за внимание,което той не можеше да се надява да даде.Дори Дан да мислеше,че Ейдън имаше нужда да прекара времето си четейки,контактувайки с други или обмисляйки бъдещето си,вместо да се полюшквам и скитам.Само ако знаеше.
Ъм,Ейдън?-Джулиан каза,връщайки го в бъдещето.
Какво?-той извика.Доброто му настроение сигурно е умряло с трупа.Той беше уморен,обезводнен, и знаеше,че нещата ще стават все по-зле.
Прости още един ден от живота на Ейдън Стоун,той си помисли с горчив смях.
Мразя да съм аз този,който трябва да ти го кажа,обаче…има още.
Какво?-Дори докато го каза,той чу счупването на друг надгробен камък.После още един.
Други определено се надигаха.
Той отвори очи.За момент,само за момент,той не дишаше.Прости си представи,че е обикновен човек,чиято единствена грижа беше какво да купи за рождения ден на гаджето си.
Къде беше брюнетката?той се зачуди.Кога беше рождения й ден?
Ейдън,скъпи-Ийв каза-Все още ли си с нас?
Все още съм с вас.-За него,концентрирането беше еквивалент за броене до безброй и Ийв знаеше това.-Мразя това.На ръба съм и или ще скоча аз,или ще сритам някой в…
Езика,Ейдън-Ийв каза заплашително.
Той въздъхна.-Ще сритам някой в гъза и ще го принуда да падне.-Той завърши подобаващо.
Щях да те оставя ако можех,но съм заседнал-Джулиан каза сериозно.
Знам.-Стомахът му запротестира и раните на врата му горяха от пристягане,докато той се изправяше.Болката не го забави;ядоса го и този гняв му даде сила.Той видя четири чифта ръце проправяйки си път през пръста,наболата трева и цветните букети оставени от любимите.
Той взе една от камите си.Другата все още беше забодена във врата на първия труп и той трябваше да я освободи.Може да не е бил сигурен за битка в началото ,но сега беше достатъчно бесен,за да спринтира с олюляване.
Освен това,имаше само един начин да се справи с четири наведнъж…Присвивайки очи,той прибяга до трупа,който беше най-близко до него.Горната част на главата му току-що се беше показала.Беше напълно гола,никаква кожа останала.Жив скелет,нещото от което кошмарите са направени.
Можеш да го направиш-Ийв каза приповдигащо.
Ръка навън…назад…чакай…чакай…Най-накрая,раменете му се показаха,давайки знак на Ейдън да направи магията си.Той нападна,с едно плавно движение режейки мъртвото…мъртво.Отново.
Съжалявам-той прошепна.Не,че можеше да го чуе.Обаче го накара да се почувства по-добре,че го каза.
Един долу-Джулиан каза.
Ейдън вече бягаше към следващия гроб.Не забави крачка,когато го достигна,просто надигна ръка и преряза.
Съжалявам-той каза отново,докато новия труп падаше,глава на една страна,тяло на друга,костите разделяйки се под въздействието.
Точно така-Илая викна радостно.
Инстинктът най-накрая се възраждаше.Ръцете му бяха мокри,пот течеше от лицето и гърдите му и докато бързаше към третия,надигащ се гроб,гордост се смеси с вина и тъга.Подивяли червени очи го гледаха.
Трябва да и плащат за това-Калеб каза,всяка дума беше изпълнена с вълнение.Очевидно,беше разгорещен.Отново.
Ръмжене се чу зад Ейдън само секунда преди тялото на скелет да се приземи на гърба му и остри зъби се впиха в рамото му,ъксайки блузата и кожата му и удряйки на мускул.Глупак,глупак!Беше пропуснал един.
Той изпъшка,притиснат към земята.Още едно захапване,още отрова.По-късно,още болка.
Той се пресегна през рамо,грабна звяра за ключицата и се отдръпна.Вместо да избута скелето от него,ръката му изтръгна парче сухожилие и кост.Жена този път.Не мисли за това.Щеше да се разконцентрира и щеше да трябва да си плати.
Тези остри зъби се забих като пиявица за ухото му,изсмуквайки кръв.
Притисна устните си една към друга,за да не се развика.Господи,това болеше.Пресягайки се назад отново,той успя да хване врата този път.Но точно преди да се отдръпне,трупът падна на земята,безчувствен и всичките четири гласове в главата му започнаха да викат сякаш са в болка,после изчезваха…изчезваха…тишина.
Намръщвайки се объркан,Ейдън бързо се освободи от безжизненото тяло и се се сви на краката си.Вратът му,рамото и ухото туптяха и горяха,докато той се изви и погледна надолу.
Трупът не помръдна.Главата му беше все още закрепена,но по дяволите то не се движеше.
Той се завъртя в кръг блуждаеща физиономия,разглеждайки,търсейки.Другият труп,този,за когото се беше състезавал,беше също паднал,въпреки че също имаше глава и сега оставаше не подвижен.Дори светлината в очите му беше замряла.
Добре.Какво по дяволите се случи току-що?
Странно,никой от компанията му имаше умен отговор.
Хора?-той каза.
Никакъв отговор.
Вие защо-Думите му спяха.В далечината,той видя младо момиче и забрави за всичко друго.Беше облечена с бяла тениска,изпоцапана с мръсотия,избелели дънки и тенис обувки,показвайки се точно пред гробището.Тя беше висока и слаба с права кафява коса,прибрана на конска опашка,мургава кожа и красиво,много красиво,лице.Имаше слушалки в ушите си и изглежда пееше.
Всичката тази тъмна коса…тя ли беше…възможно ли беше тя да е момичето от виденията на Илая?
Ейдън стоеше на едно място,покрит с кал и боклуци,объркан,развълнуван и опитващ се да не се паникьосва.Ако тя го забележеше и клането около него,ще се разпищи.Хора ще започнат да идват да го стрелят.Щяха да го проследят,където и да отиде.Те винаги го намираха.
Както се страхуваше,щеше да бъде изпратен на далеч и не точната свобода,която сега имаше щеше да е минало.
Не поглеждай,не поглеждай,моля не поглеждай.Молбата беше негова,душите все още странно тихи.И все пак,част от него искаше тя да погледне,да го види,да бъде толкова заинтригувана,колкото и той от нея.Ако тя беше момичето,което беше видял в тези видения…най-накрая…
Тя почти го беше задминала.Щеше скоро да изчезне зад ъгъла.И тогава,сякаш усети тайното му желание,тя погледна зад рамо.Ейдън се напрегна,хващайки поглед на големи лешникови очи и розови устни,които не можеше да спре да дъвче.
Тя сканира терена.
Секунда по-късно,погледите им се срещнаха.Имаше експлозия от звук,докато светът изведнъж ги приближи и после…нищо.Нямаше никакви движения.Нито сърцебиенето им,нито дори дробовете им се пълнеха с въздух.Нямаше никакво вчера или утре,само тук и сега.
Те бяха единствените двама човека,които съществуваха.
Това беше спокойствие,Ейдън си помисли шокиран.Истинско спокойствие. Спокойно и тихо,никакви гласове в главата му,притискайки го,разкъсвайки го,виейки з вниманието му.
После всичко експлодира.Имаше още една експлозия от звук,като че ли фокусът на света се увеличи този път.Колите започнаха да работят,птици запяха и въздухът засвири през дърветата.Остър порив го удари и го събори назад.Той се приземи с тупкане,брадичка забиваща се в гръдната му кост.
Същият вятър трябва да я е ударил също,защото тя падна на дупе със скимтене.
Имаше следа от прилошаване в стомаха му и докато ставаше крайниците му бяха свободни и тежки.Нужда да прибяга до нея го изпълни-бързо последвана от нужда да избяга от нея.
Тя подскочи напред.След още един тих поглед,тя се обърна и побърза към изхода,скоро изчезвайки от поглед.
В момента,в който Ейдън я изгуби от поглед,всичко се върна по старому.
Калеб изръмжа-Какво по дяволите?
Болка,Тъмнина,-Ийв каза с треперещ глас.-Ужасно.
Те бяха наранени?Как може души без тела да чувстват болка?-Какво искаш да кажеш?-той ги попита,въпреки че подозираше част от отговора.Момичето.Някак,по някакъв начин.Тази странна застоялост,когато очите им се срещнаха за първи път…този странен прилив на вятър…
Тя се приближи и мъртвите паднаха.Гласовете в главата му изчезнаха.Тя само го беше погледнала и мир,за който само беше мечтал,го беше заобиколил.Тя замина и бум,всичко беше се върнало към ужасния живот.
Трябваше да усети това спокойствие отново.Можеше ли тя наистина да беше отговорна?Беше ли тя,която той беше очаквал?
Страхувайки се,че труповете ще се надигнат отново,той бързо премахна главите от другите две.Но вместо да изчисти кашата,скривайки доказателствата от това,което се е случило,той събра раницата си и тръгна след нея.Имаше само един начин да разбере дали е направила това,което той си мислеше,че е направила..Само един начин да разбере коя точно беше тя.
Пич,кажи ни какво стана преди да започна да крещя,-Джулиан каза.
Не знам какво стана.Не точно.-Истина.Беше решен да разбере обаче.-Добре ли сте?
Многобройни викове НЕ! прозвъняха.
Върни се в къщата.Имам лошо предчувствие за това,-Илая каза,звучейки по-уплашен,от който и да е било път.
Ейдън забави крачка.Илая е имал „лоши предчувствия” и преди и докато не бяха истински предсказания,Ейдън винаги се е вслушвал в тях.Но ако това беше единствения му шанс да срещне брюнетката от виденията?
Ще бъда внимателен.Обещавам,-той каза.
Ейдън забеляза момичето на един блок от гробището.Още веднъж силен вятър го удари,болка се просмукваше в стомаха му и после светът около него стана всичко,за което беше мечтал.Тих,неговите мисли-лично негови.
Мили Господи.Тя беше виновна.
Дланите му започнаха да се потят.Тя зави зад ъгъл,запътила се към жива улица.Той навря ръце в раницата си и изкара мокри кърпички,забързвайки стъпка и чистейки лицето си,доколкото може.Той извади чиста блуза и пристъпи в сенките,после се преоблече,никога не сваляйки поглед от момичето.
Щеше ли да побегне пищейки ако той я доближеше?Кости все пак се бяха разлагали около него.
Той изчака за компанията му да хвърли отговори,но всичко остана тихо.Беше странно,да нямаш някой,който да ти казва какво да правиш,как да го правиш или колко зле ще завършат нещата.Странно и агонизиращо,когато той беше мислил от години,че ще е супер яко.
За първи път в живота си,той беше наистина сам.Ако объркаше това,нямаше да има кой да обвинява освен себе си.
Той повдигна рамене и се подготви да настигне момичето.