Дамата в червено

Заглавие: Дамата в червено Чет Юни 03, 2010 8:46 am

Градски легенди от Невада

Дамата в червено

Преразказана от С. Е. Шлосър

Ние не вярвахме в призраци, затова, когато човекът, който ни регистрираше, ни предупреди, че стаята ни на шестия етаж е обитавана от такъв, ние просто се разсмяхме. Има много луди хора, които вярват в духове и искат да отседнат в обитаван хотел, но Мари и аз не бяхме от тях. Бях избрал да отседнем в „Мизпа” по време на почивката ни през уикенда, защото бях харесал описанието на хотела и удобствата му, а не защото си имаше фантом.

На шега, Мари попита човека, къкв дух се предполага, че обитава стаята ни. Той ни каза, че духъте наричан „Дамата в червено”. Тя била проститука, която била удушена от ревнивото си гадже и измъченият й дух все още обитавал хотела. Говорело се, че тя следвала гостите из хотела и си играела с оборудването за игрите в казиното.

„Дух комарджия?” попитах с насмешка. Момчето се вторачи в мен и аз съжалих, че си правя шега с нещо, в което той очевидно вярваше. Ние измънкахме едно „лека вечер” и се качихме на шестия етаж.

Когато наближихме стаята ни, Мари ахна и ме сграбчи за ръката. Спрях и я погледнах. Тя посочи, с разширени очи, към края на коридора. Пред очите ни, сияещата фигура на жена се спусна към нас. Аз се разтреперих, кожата ми настъхна от внезапния студ и тя се втурна през нас и мина право през стената до нашата стая.

„Мили Боже, наистина има дух в стаята ни!” изпъшках.

„Не влизам вътре,” решително каза Мари. Лицето й беше пребледняло и черните й очи се бяха разширили от ужас. „Няма начин.”

И аз не горях от желание да вляза вътре, но бяхме направили специална заявка за две нощи, с предплащане и нямаше да ни върнат и стотинка. Не исках да пропилея парите ни. Накрая отворих вратата, светнах лампите и огледах всяко кътче, търсейки Дамата в червено. Беше си отишла.

Мари абсолютно отказа да стъпи в обитаваната стая. Накрая трябваше да сляза долу и да поискам стая на друг етаж. Момчето не каза нищо, когато му казах, че сме видели Дамата в червено, но ми отправи такава знам-всичко усмивка, че ми се прииска да го размажа и после се разписах за стая на друг етаж. Мари едва мигна през онази нощ. Продължаваше да се буди, уплашена, че Дамата в червено ще се върне, минавайки през стената ище ни стори ужасни неща. Станахме призори и се бяхме изнесли от „Мизпа” докато стана време за закуска.

От този ден нататък, Мари винаги резервира хотела ни и винаги проверява, за да е абсолютно сигурна, че няма призраци никъде в сградата, преди да направи резервацията.