Тя живяла в малка колиба дълбоко в гората и се прехранвала като продавала лековити билки. Хората от близкото село я наричали Кървавата Мери и казвали, че е вещица. Но не смеели да я ядосват , защото се боели, че ако й навредят по някакъв начин, тя ще хвърли проклатия и кравите им ще спрат да дават мляко, хранителните им запаси ще изгният преди зимата, децата им ще се разболеят и още много бедствия, каквито една разгневена вещица може да прати, ще ги сполетят.
Но един ден от селото започнали да изчезват малки момиченца, едно по едно. Никой не знаел къде са се дянали. Опечалените семейства претърсили горите, всички сгради, къщи и хамбари, но не намерили никаква следа от изчезналите деца. Няколко смелчаги отишли при Кървават Мери, за да я питат дали е виждала децата. Тя категорично отрекла да знае нещо по въпроса, но мъжете не моглли да не забележат, че сгърбената и противна фигура на жената се епроменила и тя е станала по-млада и привлекателна. Селяните станали подозрителни, но нямали доказателства, за да обвинят Мери.
Една нощ обаче, дъщерята на воденичаря чула тайнствен глас, който никой друг не можел да чуе и излязла навин. Тъкмо тази нощ майката на момичето не можела да заспи от болки в зъба. Седяла в кухнята и лекувала болката с билки, когато дъщеря й напуснала къщата. Жената извикала съпруга си и се втурнала след рожбата си. Мъжът й, още по пижама, я последвал и двамата се опитали да задържат момичето, но то се отскубнало от тях и избягало от града.
Отчаяните викове на мелничаря и жена му събудили съседите. Те станали и веднага се притичали на помощ на нещастната двойка. Внезапно, фермер с орлов взор, забелязал нещо и посочил странна светлина в началото на гората. Няколко селяни го последвали отвъд полето и видяли Кървавата Мери да стои до огромен дъб, държаща магическа пръчка, сочеща към дома на воденичаря. Тя излъчвабла неземна светлина, докато хвърляла злата си магия върху дъщерята на воденичаря.
Мъжете грабнали пушките и вилите си и се втурнали към вещицата. Щом забелязала суматохата, веднага развалила магията и се втурнала навътре в гората. Феремерът с оролвия поглед, бил заредил пушката си със сребърни куршуми, в случай, че вещицата дойде за дъщеря му. Сега се прицелил и стрелял. Куршумът уцелил Кървавата Мери в хълбока и тя паднала на земята. Гневните селяни скочили връз нея и я отнесли обратно на полето, където построили огромна клада и я изгорили.
Докато горяла, Кървавата Мери проклела селяните. Ако някой, произнесе на глас името й пред огледало, тя ще прати духа си да отмъсти за ужасната й смърт. Когато тя умряла, селяните отишлш до колибата й в гората и открили неотбелязаните гробове на момиченцата, които била убила. Оказало се,че използвала кръвта им, за да изглежда отново млада.
От този ден до днес, всеки, който е достатъчно глупав да произнесе името на Кървавата Мери три пъти, пред затъмнено огледало, ще призове отмъстителния дух на вещицата. Говори се, че тя ще ги разкъса на парчета, а после ще изтръгне душите от осакатените им тела. Душите на тези нещастници, ще горят в мъки, както Кървавата Мери е горяла някога и завинаги ще бъдат затворени в огледалото като в капан.