Стивън Кинг

Заглавие: Стивън Кинг Съб Апр 24, 2010 10:43 pm

Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.

Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ ("Петата четвъртина") под псевдонима Джон Суитън.

Ранни години

Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семеството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г, когати Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват вДърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до смъртта им.

Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Той не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.

Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.

На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател

Университетски години и живот в нищета

От 1966 до 1970 г. Кинг следва Английски език в университета в Мейн. Там той пише колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ (King's Garbage Truck). За да се издържа, Кинг се захваща със най-различни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за разказа си The Mangler. Вероятно разказът "Аз бях тийнеджър обирджийя на гробове", вероятно е бил замсилен в периода, когато Кинг е работил като гробар; това е първият му публикуван разказ (1966).

След университета, Кинг получава сертификат за преподаване на английскли език на гимназиално ниво, но тъй като не успял веднага да си намери работа, доходите му идвали основно от разкази, публикувани в мъжки списания. Много от тях са публикувани в сборника "Нощна смяна". През 1971 г Кинг се жени за Табита Спърс, с която са колеги от университета. През есента на същата година започва работа като преподавател в Хемпдън, Мейн. Продължава да пише разкази за различни списания и работи върху идеите си за романи. Въпреки това, финансовото състояние на семейството е много лошо - Кинг живее с жена си и детето си в каравана, като често се налага да им спират телефона поради неплатени сметки. В този период Кинг започва да се пристрастява към алкохола. С този проблем той се бори цяло десетилетие.

"Кери" и последвалите успехи

През този период Стивън Кинг започва няколко романи, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday. По-късно получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара (като половината са за издателя). По това време, семейството се мести в южен Мейн, поради влошеното здраве на майката на Кинг. В този период започва роман озаглавен "Второто пришествие", който впоследствие е променен на "Джеруселъмс лот", за да се стигне до "Сейлъмс Лот" (издаден през 1975). За съжаление майка му не доживява да вид големие му успех - тя умира от рак на матката през февруари 1974 г. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност. Първото нещо, което купува с хонорара е сешоар на жена си.

Скоро след смъртта на Рут, семейството се мести в Боулдър, Колорадо, където Кинг написва "Сияние" (издаден през 1977). Връщат се в Мейн през 1975г, където той завършва четвъртия си роман "Сблъсък" (издаден през 1978). През 1977г, семейството пътува за кратко до Англия, след което се завръща в Мейн, където Кинг дава уроци по писане в Мейнския Университет.

Тъмната кула

В края на 70-те Кинг започва серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва "Мъжът в черно" в алтернативна вселена, крсътоска между Толконовата Средна земя и американския див запад, представен от спагети-уестърните на Клинт Истууд и Серджо Леоне. Първоначално са издадени като пет притурки към Списанието за фентази и научна фантастика в периода 1977-1981 г. Впоследствие историята прераства в седемтомната епопея "Тъмната кула", която ще излиза постепенно през следващите четири десетилетия.

През 1982г, петте притурки са издадени заедно с твърда корица от Доналд Грант с черно-бели и цветни илюстрации, дело на Майкъл Уелан, под заглавието "Тъмната кула I: Стрелецът". Всяка глава носи същото заглавие, което и съответния разказ от списанието. Тиражът е 10 000 копия, което е сравнително малко за издание с твърди корици от Кинг (романът от 1980г, "Подпалвачката/Живата факла " е в тираж от 100 000 копия, а "Кристин" от 1983 - 250 000). Издаването на "Стрелецът" не е широко рекламирано и е разпространено единствено в специализирани книжарници за научна фантастика. Книгата не се намира в по-големите книжарници, освен по специална поръчка. Разпространил се слух между читателите, че има нова книга на Стивън Кинг, за която знаели много малко хора, а още по-малко са чели. След като първоначалните 10 000 копия били продадени, през 1984г, от тираж излизат още 10 000, но търсенето продължава. Това е началото на магнум опуса на фантастичната епика на Стивън Кинг. Първите две издания са търсени от колекционери както на Стивън Кинг, така и на Майкъл Уелан.

През 1987г, излиза втората част "Тъмната кула II: Трите карти", в която Роланд взима трима души от САЩ от двайсти век в неговия свят през магически врати. Грант публикува "Трите карти" с илюстрации от Фил Хейл в малко по-голям тираж (30 000 копия), който все още е доста под обичайния за ново издание с твърди клорици ("То" е публикуван през 1986г, в тираж от 1 000 000 копия). Кинг смята, че Тъмната кула би представлявала интерес за определена група почитатели и е против книгата да се издаде в по-голям тираж. Най-сетне, в края на 80-те под натиска на издатели и фенове (до този момента по-малко от 50 000 от милионите му фенове притежават книга от поредицата) Кинг се съгласява поредицата да се издаде с меки корици и в по-голям тираж. Поредицата достига седем книги, последната от която "Тъмната кула VII: Тъмната кула" излиза през 2004 г.

В началото на 2000г, Кинг преработва "Стрелецът", тъй като според него гласът и образите от оригиналните истории от 70-те не съвпадат с тези от последната част. Тогава авторът осъзнава колко значително се е променил стилът му през изминалите 27 години. Преработената версия е издадена през 2003 г.

Борба с пристрастеността

В автобиографичната книга „За писането: Мемоари на занаята“ Кинг признава, че повече от десет години има сериозен алкохолен проблем. Малко след като написва „Томичукалата“ (1988 г.) семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Той търси помощ и се отказва от пиенето в края на 80-те години.

В края на 70-те и началото на 80-те Кинг публикува няколко кратки романа - "Гняв" (1977), "Дългата разходка" (1979), "Пътна мрежа" (1981), "Бягащия човек" (1982) и "Проклятието" (1984) - под псевдонима Ричард Бакман. Целта му е да провери дали може да повтори успеха си и да успокои притесненията си, че популярността може да е само съдбовна случайност. Алтернативно обяснение (или допълващо) е, че псевдонимът е заради издателските стандарти, които позволявали по една книга на година.[1]

Романите на Бакман съдържат намеци кой е истинският автор, които са схванати от феновете и през 1985г, Кинг прознава авторството. "Тъмната половина" (1989) е посветена "на покойния Ричард Бакман", а през 1996г, когато излиза "Град Отчаяние" от Стивън Кинг, той е придружен от "Отмъстителите", който носи името на Бакман. (Кинг твърди, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.)

На прес конференция през 2006г, Кинг заявява, че е открил друг роман от Бакман озаглавен "Огън". Всъщност ръкописът е открит в Университета на Мейн в Ороно, след което Кинг го пренаписва. Той е издаден на 12 юни 2007 г.

Стил

В "За писането: Мемоари на занаята" Кинг дискутира писането си. Той смята, че като цяло добрите истории не могат да се замислят съзнателно и не трябва да се планират предварително; по-добре е да се фокусираш върху отделна линия от историята и да я оставиш тя да те води. Той самия често започва история без да има представа как ще завърши. Дори разказва, че преди да завърши "Тъмната кула", неизлечимо болна жена го попитала как ще свърши историята, сигурна, че ще умре преди да излезе последната част и той и казал, че не знае. Когато го питат, от къде взима идеите за историите си, той отговаря "Имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си." (Репликата често е приписвана на Робърт Блох, авторът на "Психо"). Той има проста формула за доброто писане: "Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател".

Кинг е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които са на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги. Повечето от книгите му са ситуирани в Мейн, освновно в градчето Касъл Рок.

Книгите на Кинг са пълни с прпратки към американската история и култура, предимно мрачната и страшната им страна. Тези препратки са пръснати в историите на героите, като често обясняват страховете им. Често срещани са препратките за престъпления, войни (особено Виетнамската), насилие, свръхестественото и расизмът.

Стилът му на писане на романи се сменя от минало в бъдеще, героите се развиват и разкриват, всяка глава се оформя пордобно сама за себе си, поддържайки напрежението до края. Това продължава, докато романът не е завършен. Кинг често използва автори като главни герои, например Пол Шелдън, който е главен герой в "Мизъри" и Джак Торънс в "Сияние".

Влияния

Кинг нарича Ричард Матисън "авторът, който ми повлия най-много като писател". И двамата автори изграждат сложни герои и мислите им от трето лице (само един пример за сходството между стиловете им на писане).

Кинг е почитател и на Хауърд Лъвкрафт като на няколко пъти го споменава в "Танц на ужаса". Влиянието на Лъвкрафт се вижда в измислянето на странни древни божества, връзките между историите и съчетаванео на изрезки от измислени вестници и документи като повествователни способи. Измислените градове на Кинг - Джерусълъмс Лот, Касъл Рок и Дери - напомнят за Акрам, Дънуич и Инсмут на Лъвкрафт. Кинг заимства в няколко истории и редица имена на герои и чудовища на Лъвкрафт, а същото така споменава произведението му "Некрономикон". Разкзът "Джирусълъмс лот" от "Нощна смяна" също е израз на почитта на Кинг към Лъвкрафт. Между двамата има и разлики - обширната характеристика на героите и естествени диалози, които преобладават при Кинг, липсват в творчеството на Лъвкрафт.

Друг автор повлиял сериозно на Кинг е Едгар Алан По. В "Сияние", фразата "И червената смърт придоби власт над всички" е отпратка към "И тъмнина и гниене и Алената Смърт придобиха безпределно господство над всички" от "Маската на алената смърт". Темата на "Кадлилакът на Долан" е подобна на тази на "Бъчвата с амонтилядо", като е включена и перефраза на оправданието на Фуртанато "В името на Бога, Монтресор!" В "Сияние" Кинг нарича По "най-великия американски драскач".

Влиянието на Брам Стокър е най-осезаемо в "Сейлъмс Лот", която е сходна с "Дракула". Свързаната история "Джирусълъмс лот" наподобява "Леговището на Белия Червей".

Кинг често заявява, че се възхищава на Шърли Джаксън. "Сейлъмс Лот" започва с цитат от "Призракът в къщата на хълма", централната сцена в "Бурята на века" е основана на Джаксановата "Лотарията". Тони - въображаемия приятелн от "Сиението" силно напомня на адаша си от "Обесения", а един от героите във "Вълците от Кала" дава отпратка към "Винаги сме живели в замъка" на Джаксън (в същата книга не веднъж се споменава "Врата към лятото" на Робърт Хайнлайн).

Кинг е голям почитател и на Джон Макдоналд и му посвещава новелата си "Слънчевото куче" и написва "Ще ми липсваш стари приятелю". От своя страна Макдоналд пише предговор към "Нощна смяна" и дори, в един от последните си романи, прочутият му герой Травис Макгий чете "Куджо".

През 1987г, издателската къща на Кинг "Филтрум прес" издава "Идеалът, истински човек" от Дон Робъртсън. В предисловието Кинг пише: "Дон Робъртсън беше и е един от тримата автори, които ми повлияха, когато бях млад мъж опитващ да "стане" писател (другите двама са Ричард Матисън и Джон Макдоналд)".

В интервю за Amazon.com, Кинг казва, че едиствената книга, която е искал да напише е "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг.

В няколко от книгите си Кинг прави препратки към Толкиновите "Хобитът" и "Властелинът на пръстените".

В едно интервю от март 2009г, Кинг казва: "Хората гледат на авторите, които харесват като на незаменим ресурс. Поне аз. Елмор Ленар, всеки ден се будя и - не че имам махмурлук или нещо такова, въпреки че живот ми до днес е махмурлук - не виждам некрологът му във вестника и си казвам "Чудесно! Вероятно е някъде и работи. Ще напише нова книга и ще имам какво да чета." Защото, когато го няма, няма никой друг".

Екранизации

Много от романите на Кинг са филмирани, например 1994 г. Изкуплението Шоушенк от Франк Дарабонт, 1976 г. Кери от Браян де Палма и 1980 г. Сияние от Стенли Кубрик,1999 Эеленият път