Беше късно през нощта,когато гласове събудиха Греса.Навън беше тъмно като в рог,защото луната беше закрита от облаците,а Греса и Лакар живееха насред гората,далеч от любопитни очи и улично осветление.Винаги е било по-безопасно в гората,особено след смъртта и на баща им.
Греса отметна завивката и се изправи в тъмната стая.Наметна белия си халат и надникна през пердето,за да види какво става навън.Тя имаше добро зрение.И слух.И нюх.Беше общо взето добра във всичко.Навън брат й разговаряше с някакъв непознат. Беше го виждала един път преди това,но Лакар говореше с него тайно,така че Греса да не разбере.Тя обаче бе прекалено умна и никой не можеше да я прави на глупачка.Дори и брат й.Тя слезе на долния етаж и си направи ментов чай.Забарабани с пръсти по дървения плот,докато отпиваше бавно от топлата напитка и чакаше Лакар да влезе вкъщи.Ситуацията,че брат й може да не й вярва никак не се харесваше на Греса.След смъртта и на двамата им родители,те бяха единственото си останало семейство,а ето че Лакар се затваряше в себе си и пазеше тайни от нея.
След пет минути вратата се отвори и той влезе.Запристъпя тихо,защото си мислеше,че Греса още спи и не искаше по никакъв начин да я събуди,но изведнъж усети аромата на любимия чай на обичната му сестра.
-Будна си.-изрече очевидното Лакар.
-Наистина ли?-изненадано се заозърта Греса.-О,да,вярно.Не бях забелязала.Ти и приятелчето ти ме събудихте.Ти трябва да знаеш най-добре,че сетивата ми са добре развити.Както и да е.Кой е той?
Лакар се заклатушка мързеливо към бар-плота да си сипе чаша чай от чайника.
-Не знам за кого говориш.-отвърна равнодушно той.Не смееше да я погледне в очите,защото знаеше,че сестра му ще разбере веднага,че я лъже.Не че и без това не знаеше.
Греса мразеше,когато хората сметнеха за необходимо да я лъжат,за да я предпазят или нещо подобно.Тя беше голямо момиче и можеше да решава сама за себе си кое би й навредило и би я наранило,така че всички можеха да престанат да се тревожат толкова много за нея.
-Не ме прави на глупачка,Лакар!-изсъска гневно Греса.Погледна го с убийствените си лунни очи,които хвърляха искри.-Аз не съм някоя от онези курви,с които спиш!Нека си имаме уважението.
-Мери си приказките,сестричке!-отвърна й рязко той.-Не е твоя работа кой е той.Както и това да ме шпионираш.Отивам да си легна.Чака ме работа на сутринта.
Лакар не й даде възможност да каже и дума повече,защото бързо се изкачи по стълбите и влезе в спалнята си.
Греса беше бясна.Сега трябваше или да започне да чупи,или да пищи.А ако запищеше можеше да спука тъпанчетата на брат си.Да не говорим че ако някой заблуден броди наоколо,щеше със сигурност да умре.Греса започна да чупи чашите и порцелановите китайски чинии.Те бяха скъп подарък на брат й от един магьосник от велико китайско племе.Всяка беше нарисувана ръчно и кантовете им бяха от чисто злато.Рисунката на всяка представляваше бистро езеро,по което плуваха черни лебеди на зазоряване.Бяха истинско изкуство.
След като не остана нито една цяла,тя успя да се съвземе и да види щетите,които бе нанесла.Лакар отново трябваше да купува нови,за да замени китайския порцелан.За трети път този месец. Все пак какво може да се очаква от една банши.
На сутринта,когато Греса се събуди,Лакар беше заминал.На плота в кухнята имаше бележка,която гласеше:
„Имам много работа днес.Между другото една от задачите ми е да купя нова посуда.Отново.
Слушай,съжалявам за снощи.Знаеш,че те обичам и бих направил всичко за теб.Ще се видим в клуба довечера,окей?!
Лакар”
Супер.Нямаше смелост дори да й го каже лично.Вярно,че и тя бе прекалила,но все пак я бяха събудили от сладкия й сън.Греса смачка бележката и я хвърли в металния кош.После отиде в банята и си взе набързо душ..Имаше около час,докато дойдеше частния й учител,така че тя облече екипа си и излезе да потича навън.
Когато се прибра учителят й,Дейвид Смит,вече я чакаше.Той беше дребничък човечец на около четиридесет и пет години.Леки бръчки започваха да набраздяват тревожните му очи,които ширеха гората при най-малкия пукот,който се чуеше.Беше недоволен и намръщен,защото Греса беше закъсняла и той беше стоял вън на кучия студ.Разбира се,на нея не й пукаше особено за него,пък и студът въобще не й влияеше.Тя изкара ключа и двамата влязоха в топлата къща.
Четири часа вече се занимаваха само с тригонометрия и биология.По времето,когато свършиха,Греса имаше чувството,че ще удуши собственоръчно проклетия си учител.Най-накрая той благоволи да си тръгне като даде на Греса един куп листи,които трябваше да научи за другата седмица.Тя въобще не си направи труда да ги прегледа,а вместо това отиде и си легна.Имаше около три часа да поспи и мозъкът й да си почине от скучните уроци, които не разбираше как могат да й послужат.
Към шест и десет телефонът й иззвъня.Беше Бос.Настоящето гадже на Греса,на когото щеше да бие шута в най-скоро време.
-Кажи!-раздразнено извика тя.
-Здравей и на теб.-отвърна й той.-Лакар ме помоли да те откарам до клуба и се обаждам да проверя дали си готова или да дойда да ти помогна.
Бос се засмя сам на себе си и когато разбра,че Греса не реагира по никакъв начин,престана.
-Можеш да дойдеш.Не съм готова,но сигурно ще бъда,докато пристигнеш.-отговори тя и му затвори без да чака реакция от негова страна.-С твоята скорост и до утре няма да стигнеш дотук.Задник такъв!Как изобщо се захванах с теб!?
И наистина,докато Бос пристигна,Греса беше готова да тръгва.Беше облякла една неприлично къса бяла рокля,която всъщност може и да минеше за туника,тъй като едва покриваше задните й части и никак не бе препоръчително да се навежда, освен ако не искаше всички момчета да й се лепнат(не че те не го правеха и без това).Освен това псевдо-роклята беше и с изцяло гол гръб.Сандалите й бяха с висок ток,на който едва се вървеше.Също бели.Тя взе коженото си яке и малката си чантичка от закачалката до вратата и излезе навън.Между другото те също бяха бели.Не че не харесваше и други цветове,но тя бе банши без отредено й семейство,на което да съобщава наближаваща смърт и предпочиташе от едната крайност да отиде на другата или по-точно от черното на бялото.Пък и този цвят наистина й отиваше.Всяка нейна черта изпъкваше,особено бялата й права коса,която стигаше до задните й части.
-Изглеждаш страхотно-каза Бос,докато Греса се качваше в колата и пъхна ръка между краката й.
-Не сега,Бос!-изгледа го гневно Греса и избута ръката му.Той я погледна копнеещо за последен път и потегли към клуб „Черешка”.